за Бог

Tool - 10,000 Days - първи впечатления

април 19th, 2006 at 01:57 (Без категория)

кратка бележка: имайте предвид, че всичко написано тук идва от страшно пристрастен и предубеден фен на туул. всъщност съм толкова зверски фен на туул, че не съм фен на други групи, ами само на туул. не вярвам, че могат да сгрешат.

та.. да, албумЪТ

Vicarious - всички я чухме вече, аз около 50 пъти до момента. мисля, няма кво да добавя към това, което бях написал преди, освен, че ми звучи още по-поп от преди. it grows on me though.. не знам как го правят. хем ми се струва лейм, хем не мога да спра да й се кефя. абе култува група ебати
само ще добавя, че вокалите започнаха да ми се струват все по-мощни дори без характерната ‘сила’ на мейнърд да бие. мисъл във вокалите. йеа.

Jambi - бързо, мощно, директно те удря.. ето това вече са туул. след удара спокойни вокали, на фона на дчъстинска заигравка. отново някакви неравноделни полиритмики при дани кери, нищо нетипично тук.
иначе мелодията е малко плоска, но по-агресивна от повечето неща, които сме чували на туул от последните 2 дългосвирещи албума. примесено с готиният интелигентен прогрес, много перфектно изразен в Юнима-та(парчето имам предвид). като по-бавна и изчистена хуукър уит ъ пинъс. абе някой от първите слушали албума чудесно се беше изразил, че това е парчето, което сякаш събира творчеството на Туул до момента. евала..

Wings For Marie(pt1) - ..началото Eon blue apocalpse - който каже, че не прилича на тва, не е слушал туул. сякаш слушам продължението, което е трябвало да бъде на мястото на the patient. леко.. якия ‘дезърдски’ хорус на адам от третото око. 2 минути преди края избухване - малко не на място на първо слушане, ще видим по-натам. (tons малко към края)

10.000 Days(pt2) - зомг, едноименното парче.. в началото изглежда, като 10 минутно филърче измежду парчетата. отново джъстин и мейнърд въртят далаверата. влючва се адам, и за 2-3 минути всичко започва да градира и да трупа. даже привидно ебания глас на мейнърд си влиза във форма, като към 6-тата минута преди края даже се изнизват някви жестоко нехарактерни мелодии за кратко, от страна на цялата група. ебати кефа.
китарно соло някво.. този път без да ползва мотивите на някое от старите неща, което е достойно за празнене. солото влиза във вокалите по характерен този път, за туул, начин.

The Pot - тва ще да е “native” пеенето на мейнърд. страшничко е на първо слушане, граничещо с гнусно. поне музиката е готина и туулиш отвсякъде. за щастие след минута мейнърд се връща в нормалните си параметри и звучи по-добре от всякога в тва парче. генерално, ако досега ми се искаше да кажа, че нещата вървят мудно и тягостно, то тук щеше да е идеалния момент да отбележа промяната в звученето на албума до момента. по-динамично, по-’живо’.. бих избрал това за сингъл, ако зависеше от мен.
много ню-метъл хаехае

Lipan Conjuring - лол, все едно слушам някво соул парче с елементи на ИНДИАНЦИ.. фъкинг мейнърд

Lost Keys(blame Hofman) - аргх, започва като суамп - първа препратка към старите неща. градира в някаква ала-рефлекшън мелодия..

Rosetta Stoned - …тежко. бързо.. тва ще да е ‘хита’ в албума. дълго, бързо, тежко парче, съдържащо всички характерни злини намиращи се в туул.
вокала не чака много, за да повика малко. 3 минути минават и влизаме в друга фаза - бавно, спокойно. хем имаш чувството, че всеки момент ще скочи, но то си стои.. и си градира, като на моменти има леки намеци за кулминация. още близо 3 минути и сме там, само дето нищо не избухва, ами добива някакъв друг фасон, като при адам даже се чува част от партията му в пушит.
после част от партията му в 3-тото очо. ебати.. мразя да казвам, колко гениално е дадено нещо. 2 минути преди края, самият ‘край’ започва. всеки, който е послушал туул, знае как по-епохалните им парчета имат един такъв разтеглен, широк край - скизмата, дъ гръдж.. хем е далеч, хем знаеш, че е наблизо. фъкин брилиънт дето викат..
 
Intension - страшничко. все едно баса е там да те изгони, а мейнърд се опитва да те успокои.
3-4 минути и адам остава сам за малко.. размазва. джъстин и дани се включват постепенно и изграждат някъв 2+ минутен инструментален рай, в който по някое време влиза мейнърдиньо.

Right In Two - мелодичното парче в албума, като че ли. вокала е туу мъч пърфикт съркъл пак, което не е непременно лошо. всичко отново върви бавно и разтеглено, като на моменти ми напомня на саливалската им версия на пушит, с леко звълнивото флажолетно (само дето не е точно флажолетно, майка им как го правят)звучене на китарата енд шит. самата мелодия също е в тоя дух.
4-5 минути и вече приликата със саливалският пушит е повече от очевидна(ушечувна?). копеле, излиза, че сме чули солидна част от новия туул, преди 4-5 годинки.
препрадката към края върви, като в 3-тото око, после обаче всичко се връща в един по-тежък пушит, с малко по-различна прогресия на мелодията. точно минута преди края всичко внезапно се успокоява. отново фъкин брилиянт. любимото ми парче от албума со фар.

Viginity Tres - 23.. започнаха ли да слагат филъри на края на албумите? веднага се сещаме за фаип де ояд.

Overall: ок.. значи. с абсолютна сигурност мога да кажа, че не е дори и близо до това, което очаквах. това, което аз очаквах трябваше да е по-хубаво и по-добро. това, което изслушах през последните 80 минути беше странно и не ми хареса толкова. знаейки обаче, че до сега не е имало едно парче на туул, което да ми е харесало след едно слушане, имам странното усещане, че съвсем скоро ще се разбера със себе си.
генерално смятам, че този албум крие доста златни моменти сред себе си. наистина събира ранната агресия на групата, както и по-интелигентното звучене от последните неща. за това и смятам, че ще ми отнеме повечко време да го асимилирам.
таа, мисълта ми е.. след 1-2 май(или когато имам пари да си взема албума) ще седна и ще напиша вече по-обстойно нещата. тогава би трябвало да съм наясно и с текстовете и да съм изслушал самият албум до степента, в която вече не съм в еуфория.

та - ето линкове - linkos, 2torrents(tnx to stlk). коментирайте моля: